* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
айде се, чедо, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика и прилика -
на тебе, синко, да мяза,
твоят мил поглед да гледа,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твойте думи да дума!
Димитър майка послуша,
че отиде татък надолу,
себе си лика да найде.
Ходил Димитър и гледал,
цели ми девет месеца,
не можал да си намери
себе си лика и прилика,
от свойта рода българска,
най си Димитър намери
една ми пуста еврейка -
много на него тя мяза,
негов мил поглед тя гледа,
негово ходене тя ходи,
негови думи не дума,
негово носене не носи,
защото й пуста еврейка.
Димитър се назад повърна
и на мама си думаше:
- Не можах да си намеря
от свойта рода българска,
най си, майно ле, намерих
една ми пуста еврейка -
много на мене тя мяза,
моя мил поглед тя гледа,
мойто ходене тя ходи,
мойто носене не носи
и мойте думи не дума,
защото е пуста еврейка!
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Айде я, синко, доведи,
макар да й пуста еврейка,
първан ще да я кръстиме,
сетне ще да ви венчейме.
Димитър майка послуша,
отиде, та я доведе.
Като у черкова влязоха,
у черкова за венчаване,
черковата се затвори,
кандилата са угаснали
и поповете онемели.
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
попитай жълта еврейка,
отде е, че откъде е -
да не сме нещо роднина?!
Тогаз се еврейка обади:
- Аз не съм жълта еврейка,
ази съм бяла българка -
като мурабе станало,
майка ми, като бягала,
мене у драките хвърлила;
евреи са ме найдили,
евреи са ме отгледали -
затуй съм жълта еврейка.
Димитровата майчица
имала й дете хвърлено,
викнала, та заплакала
и си детето прегърна...
Кат' ги двамата раздели,
черковата се отворила
и кандилата светнали,
и поповете запели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012