* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
айде се, мама, ожениш.
Себе си лика намери,
на тебе, чедо, да мяза,
твойто ходене да ходи,
твой мил поглед да гледа
и твойто думане да дума.
Димитър дума майци си:
- Майко ле, мила майчице,
вредом по света обредих,
нийде си лика не намерих.
Сега си, мамо, намерих,
едно ми, мамо момиче,
много на мене прилича,
мойто ходене ходи,
моя мил поглед гледа,
но мойто думане не дума,
защото е, мамо, еврейка.
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Айде го, чедо, доведи,
отпървом ще го кръстиме,
отпосле ще ви венчеем.
Като са я кръстили,
поповете се веселили.
Като отишли да се венчават -
черквата се затворила,
кандилата угаснали.
Димитровата майчица,
тя си еврейка разпитва:
- Ой ме те тебе, еврейко,
каква е тази работа,
да не сте нещо роднина?
Тогаз еврейка продума:
- Димитрова мила майчица,
аз не съм, мамо, еврейка,
ази съм чиста българка.
Който знае и помни,
кога е било бозгуна,
мойта майка бягала,
мене на пътя хвърлила,
от там евреи минали,
евреи са ме найдели,
евреи са ме гледали,
затуй съм пуста еврейка.
Димитровата майчица,
тогаз се тя усети,
че има рожба хвърлена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012