* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Стоян на майка думаше:
- Мале ле, мила майчице,
щеш ли ме мене ожениш,
ил сам да се азе оженя?
Майка Стояну думаше:
- Много си моми оглеждах,
прилика да ти намеря,
само си една намерих,
много прилича на тебе,
ама е пуста еврейка,
не ще ви венчаят поповете...
Стоян на майка думаше:
- Макар е момата еврейка,
ние ще да я кръстим,
па тогава ще се венчаваме.
Майка си Стоян послуша,
вдигнаха китени сватове,
мома еврейка сгодиха,
в манастир я поведоха,
момата да покръстят.
Кога при манастир придоха,
сам се манастир затвори.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
и Богу драго не стана,
че си мома еврейка вземал.
Тогaз се мома обадила:
- Аз не съм мома еврейка,
най съм чиста българка,
кога войната станала,
всички от турци бегали,
и мойта е майка бегала,
мен е у люлка носила,
като ги турци настигнали,
мене ме мама хвърлила,
в една висока кория,
в една гъста тръница.
Евреи от тамо минали,
та са ме мене вземали.
Тогаз се майка досети,
че тя е момиче хвърлила,
додето се майка издума,
сам се манастир отвори,
назад се сватба връщали,
брат и сестра заедно заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012