* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Никола булка търсеше,
майка Никола думаше:
- Мамо ле, синко Николе,
хайде се, мама, ожени,
добра стопанка да вземеш,
на тебе, мама, да прилича,
твойто ходене да ходи,
твоите сладки думи да говори!
Никола майка послуша,
тръгна Никола булка да търси.
Девет ми села мина,
в десето се запре,
бяла си българка не найде,
на него да бъде лика-прилика.
Никола дюкян еврейски си влезе,
на майка подарък да вземе,
в дюкяна седеше жълта еврейка,
много на него прилича,
негови думи говори.
Никола подарък взема
и се в село завърна,
и си на майка дума, продума:
- Мамо ле, стара майчице,
девет ми села, мамо, преминах,
в десето, мамо, се спрях,
никъде бяла българка не намерих,
в дюкян, майко, еврейски се отбих,
в дюкян, мамо, седеше жълта ми еврейка,
много на мене прилича.
Майка на сина си думаше:
- Иди я, майко, доведи,
тя да ти бъде стопанка!
Никола майка послуша,
отиде, жълта еврейка доведе.
Събрали ми се роднини,
Николова сватба да правят.
Кат са в черква влезнали,
попове са ми онемели,
кандила са загаснали,
икони са продумали.
Цяла се сватба сватбари стреснали,
какво е това чудо голямо!
Николова майчица зина, продума:
- Мамо ле, синко, снашице,
откъде си, мамо, каква си,
до сега това чудо не бе ставало.
Жълта еврейка говори:
- Мамо ле, света свекърво,
като ме питаш, да ти кажа,
от къде съм, каква съм,
аз не съм жълта еврейка!
Кога ме майка родила,
на пътя ме е хвърлила,
нали са евреи минали,
мен са ме вземали,
затуй съм жълта еврейка.
Тогава майка си спомни,
че е имала дете хвърлено.
Нали ги двама раздели,
че са брат и сестра.
Кандила светнали,
попове продумали,
за спомен им остава
на други братя и сестри -
да не се вземат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012