* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

- Синко Димитре, Димитре,
я да те мама ожени,
дорде е мама кадърна,
сватба да ти ослушам.
Я влезни, мама, влезни,
я влезни в тъмни яхъри,
изведи конче хранено,
с бел си го ориз назоби,
с бистра ракия окъпи,
с руйно го вино напои.
Синьо си седло обседни,
с три го колани гласи,
редом паланки ободи
и седем, мамо, споди,
по сетне села, околе,
по сетне бели градове.
Твоята лика да найдеш,
на тебе да ми удара,
твойто ходене да ходи,
твойто носене да носи,
твойто гледане да гледа!
Димитър майка послуша,
влезна си в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
с бел си го ориз назоби,
с върла ракия окъпа,
с руйно го вино напои,
синьо си седло обседла,
с три го копана опаса.
Редом паланки обходи,
по сите села, околе,
по сите бели градове.
Па си Димитър намери
своята лика-прилика,
ма не е бяла българка,
ами е жълта еврейка,
па се Димитър повърна.
Майка му дума, говори:
- Синко Димитре, Димитре,
иди я, мамо, доведи,
ако е жълта еврейка,
ние ще я, мама, кръстиме,
тогава ще я венчаем.
Димитър пак отиде,
та си еврейка доведе.
Тръгнали да ги венчават,
черквата се затворила,
попове са онемели,
кандила са изгаснали,
тия се назад върнали
и си у къщи влезнали.
Па си свекърва попита:
- Я кажи, мама, я кажи,
дали си бела българка
или си жълта еврейка?
- Нито съм жълта еврейка,
най съм си бела българка!
Кога е война станала,
мен ме е мама хвърлила
на пътя, на кръстопътя,
та ме евреи вземали
и ме евреи отгледали.
Свекърва дума, продума:
- Я съм си, мале, имала,
чедо момиче хвърлено
на пътя, на кръстопътя,
кога е война станала...
Като си това изрекла -
черква се е отворила,
кандила се запалили,
попове проговорили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012