* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Мама Димитре думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
я да те мама оженя
доде си синко млад-зелен,
млад-зелен, още бял-червен,
доде ти булка прилича,
и на булчица люлчица,
и в люлката мъжко детенце.
Димитър дума майка си:
- Майно ле, стара майчице,
аз няма да се оженя,
дорде си, мамо, не найда,
найда и, мамо, намеря,
моята лика-прилика!
Че стана Димитър, отиде,
цялата земя измерил,
цялата земя българска,
че си Димитър намерил
негова лика-прилика,
негово ходене тя ходи,
негово носене тя носи,
негова поглед тя гледа,
негови думи тя дума,
ала не била българка -
една ми жълта еврейка.
Димитър у тях я заведе,
тогаз се еврейка обади:
- През сръбското мурабе
мене ме й мама хвърлила
и ме евреи вземали,
и ме еврейка нарекли.
Като я майка й вижда,
че си чедото познала
и на Димитър думаше:
- Не бива, Димитре, не става,
брат сестра - жена да вземе!
Димитър майка си не слуша
и си в черквата отиде,
кат са у черква увлезнали,
всички кандила изгаснали,
всички попове онемели.
Булката пее, говори:
- Аз не съм жълта еврейка,
а най съм чиста българка,
Димитровата сестрица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012