|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Аз снощи, мамо, отидох
на тиха бяла Дунава
кончето да си напоя,
шиврето да си опера.
Конче ми вода не пие,
то си нагоре гледаше,
нагоре, на вър бял Дунав.
Кога към брега погледнах,
в сред Дунав бяло камъче,
там е момиче стъпило,
бели си крака миеше,
с раки-сапун потрива,
по-малко вода полива,
повече сапун ги потрива.
Аз бутнах конче към него,
момиче рипна да бяга
през къпинови ливади,
аз на къпина повиках:
- Препъни, къпино, момата,
колко й струва цената -
две думи ще й стоваря
тежки са като куршуми,
остри са като ножове.
Станчов хан, Дряновско; хороводна (Стоин-ССБ, № 1882).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|