|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Отишла девойка долу в ливагье,
за кони трева береше;
къде шчо косило - заспало,
под глава камен клало,
со трева се покрило.
Тамо помина лудо и младо,
лудото я разбудуваше,
момата не се будеше...
Йе го разпашал коланот,
йе го отпетлал ушникот,
йе го отпетлал герданот -
мома се тога разбуди.
Летна ми мома да бегат,
си я докачи къпина,
извикало лудо и младо:
- Държ я, къпино, момата,
дур да си дойда до нея,
еднъж да си я целива!...
Райчица, Дебърско - Македония; сватбена; зап. В. Икономов (СбНУ
7/1892, с. 69, № 25).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|