|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Кинисала девойка,
коню трева да берит
во зелена ливада.
Како ми йе набрало,
тука ми йе заспало,
со трева се покрило.
Поминало лудото,
нагазило момето,
момето ми не узна.
Опет назад се врати,
му отпеля чапрадзи,
пак ми моме не узна,
пърсна моме да бегат,
къпина го заплела.
Лудото ми викаше:
- Дръж, къпино, не пушчай,
ошче имам да вземам,
да го вземам момето,
твоя да йе фалбата,
моя да йе момата.
Охрид - Македония (Шапкарев 3, № 884 - "Заспала мома и момче";
=БНТ 6, с. 344; =БНПП 5, с. 59).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|