* * *

Дръж, къпино, момата!

Кинисал е млад юнак
коньо да си напои. (2)
Кон си вода не пия,
но си гледа към брего,
лю си гледа чаире,
и към брего чаире,
и към брегой чаира.
Там седяха две девойки,
две девойки, дае силенки. (2)
Дребен бисер нижеха,
дребни сълзи ронеха (2).
Оттам мина лудото,
та й дръпна скутите,
та й сатура бисеро.
Фати мома да плаче,
и да плаче, да кълне: (2)
- Убо лудо, да й младо,
коня да не дояхаш,
младо да не кердосаш,
китка да не доносиш,
пръстен да не доносиш,
любе да не долюбиш!
Дръж, да дръжи, къпинко,
тая вражка девойка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012