* * *

Дръж, къпино, момата!

- Месечинке, мой роде, леле, мой роде,
месечинке, мой роде,
не захождай зарана,
коня ми е в ливаде,
ливаде е заключен,
отвора е в момата,
момата е заспала,
що дълбоко заспала,
дори роса избила.
Кога се събудила,
юнак стои над нея
и се чудом чудеше,
дали китка да вземе,
или мома да люби.
Пак се юнак досети,
китката е пладнина,
я момата до живот.
Пръсна мома да бяга
низ честите къпини.
Закачи я къпина,
мома хи се молеше:
- Пусни, пусни, къпино,
аз кога се оженя,
дарба ще ти подара
до везено яглъче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012