|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дръж, къпино, момата!
Седи мома на Дунава,
в ръка сапун държеше,
ръцете си триеше,
бяло лице миеше,
с черни очи стреляше.
Стрялна мене от коня.
Хукна мома да бяга
през честата къпина,
през сухата глогина.
Овчар дума къпина:
- Дръж, къпине, момата,
на тебе да е стадото,
на мене да е момата.
Отговаря къпина:
- Бре, овчарко, луд ли си,
аз не ти ща стадото,
да ми пасе листата,
да ми съхне корена,
най си искам момата,
да ми копай корена,
да си вия листата.
Череша, Айтоско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|