* * *

Черньо и гости търговци

На Черню гости дойдоха,
Черньо льо, черна гидийо,
какви му бяха гостите -
все турци, все анадолци.
Черню по двори ходеше,
чуди се Черню, мае се,
с какво си гости да гости.
Шаро им агне заколи,
руйно им вино наточи,
яли са сладко, пили са.
Черню на Елка думаше:
- Подай ми, Елке, подай ми,
кавала от калъфите,
гостите да си разшенля!
Кавал му свири, говори:
- Елке ле, либе Елке ле,
извадай, Елке, децата,
децата да н' се уплашат,
аз ще си турци убия!
Никой си кавал не разбрал,
най си на кавал разбрало
най-малко турче търговче,
то се на Елка молеше:
- Елке ле, баш болерке ле,
моли се, Елке, на Черню,
всичките турци да коли,
сал мене, Елке, пощади,
че и аз имам жена кат тебе,
че и аз имам деца кат твойте!
Черню си турци упои,
тънка си сабля извади,
наред си турци сечеше.
Сал едно турче остана,
най-малко турче търговче.
Елка на Черню думаше:
- Черньо льо, черна гидийо,
това ми турче търговче,
то ми се мене помоли,
главата да му оставиш,
че и то има жена кат мен,
и деца, Черньо, кат наште.
Черню се люто разсърди,
на двама глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012