* * *

Черньо и гости търговци

На Черньо гости дойдоха,
все скъпи гости, търговци.
На Черньо драго станало,
Черньо на Елка думаше:
- Елке ле, булка хубава,
я вземи китка ключове,
та иди в хладните мази,
източи вино червено
и върла бистра ракия.
Да си гостите почерпиш,
почерпиш, още и нахраниш.
Яли са ми гости и пили,
пили, па ми се напили.
Черньо си с кавал засвири,
кавалът свири, говори:
- Елке ле, булче хубаво,
я вземи, Елке, мъжка рожба
и си навънка излезте,
та гостите да си убия
и парите да им взема.
Никой си кавал не разбра,
само младото търговче,
то си кавала разбрало
и си навънка излязло,
и се на Елка молеше:
- Елке ле, булка хубава,
моли се, Елке, на Черньо,
всичките, Елке, да убие,
а само мене да остави,
че ми е младо булчето
и ми е малко детето!
Ех, че се Черньо разсърди
и си навънка излезе,
Еленка глава отряза.
Кървав й език говори:
- Защо ме, Черньо, погуби,
кой ще детето отгледа?
На Черньо жалба дожаля
и се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012