* * *

Черньо и гости търговци

На Черньо гости дойдоха,
баш гости - тежки търговци.
Черньо се много зарадва,
че закла агне шарено,
наточи вино червено,
гости да си нагости.
Черньо на Анка продума:
- Я ми дай, Анке, кавала,
с кавал да си посвиря,
гостите да си повеселя.
Анка му кавал подаде,
Черньо си с кавал засвири,
кавал му свири, говори:
- Извеждай, Анке, децата,
че те са малки, глупави,
да не се деца изплашат,
аз ще търговци кайдисам.
Никой на кавал не разбра.
Най младичкото търговче,
то си на кавал разбрало,
бързо след Анка излезе
и се на Анка молеше:
- Моли се, Анке, на Черньо,
само мен, Анке, да остави,
че имам булка кат тебе
и имам деца кат твойте!
Отде ги видя тоз Черньо,
на него му се сторило,
нещо по любов приказват,
а че се много ядоса,
извади ножа от пояс,
на Анка глава отряза,
главата й се търкаля,
мокър й език говори:
- Черньо ле, любе Черньо ле,
защо ме, Черньо, кайдиса,
то ми се, Черньо, молеше,
сал него, Черньо, да оставиш,
че имал булка кат мене
и имал деца кат мойте.
Кат зачу Черньо тез думи,
нему му жално дожаля
за Анка, булка хубава.
Че се в сърцето прободе,
близо до Анка той падна
и със ясен глас извика:
- Леж, Анке, двама да лежим,
вместо търговци, назе си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012