* * *

Черньо и гости търговци

Мама си Гьорги посгоди,
посгоди, не го ожени.
Ех, че на път тръгнали,
на пазар да иде,
за да си булка пазари,
за булка бяло белило,
белило, още червило.
По пътя го срещат,
хайдути, че твърде много,
те са на Гьорги думали:
- Гьорге ле, наш познайнико,
хай да на, Гьорге, заведеш,
у Черньо, у джелепина,
у Черньо, баш чорбаджията,
виното да му изпием,
момата да му вземем.
Ех, че ги Гьорги поведе,
поведе, още заведе.
Черньо, като ги видя,
шарено агне е заклал,
мяра им вино извадил.
Яли са, джанъм, пили са,
три дена и три вечера.
Черньо си кавал отвзема,
започна Черньо да свири,
кавал му свири, говори:
- Янке ле, дъще хубава,
я дай ми, Янке, сабята,
да си хайдути кайдисам.
Гьорги кавал разбира
и си на Янка думаше:
- Моли са, Янке, тейно си,
кайдисва, кого кайдисва,
ала мене да не кайдисва,
че ази съм младо годено.
Ази си на пазар отивах,
за булка да пазарувам,
хайдути ме на пътя срещнаха,
срещнаха, тук доведоха.
Черньо си сабя отвзема
и се наляво завъртя,
надясно глави отхвърли,
само си Гьорги остана
и си на Гьорги думаше:
- Иди си по пътя, Гьорге ле,
за булка да си пазаруваш
и сватбата да си изкараш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012