* * *

Черньо и гости търговци

Миланум гости дойдоха,
гостите, млади загорци.
Милан се радва, обрадва,
че вляйна Милан в стадото,
залови най-баш овена,
та си го Милан кайдиса,
кайдиса, та го припека,
и руйно вино натока,
и върла бяла ракия.
Гостито ядат и пият,
Миланова млада булчица,
впретва ръкави лехнени,
лехнени и копринени,
тя на трапезата слугува.
Гостито ядат и пият,
и на Милана думат:
- Милане, Милан чорбаджи,
правичко да ни прикажеш,
нещо щем да те питаме -
като ви село голямо,
коя е мома в момите,
и коя е булка в булките?
Милан си гости думаше:
- Гости ле, млади загорци,
нито ни село голямо,
нито ни мома в момите,
нито ни булка в булките.
Гостито думат Милане:
- Милане, Милан чорбаджи,
вашта е мома в момите
и вашта булка в булките.
Милан се ядно наяди,
той си на Янка думаше:
- Янке ле, мъри, хубава,
донес ми, Янке, кавала,
с кавала да си засвиря,
гостито да си разшеня.
Янка му кавал занесе,
кавала свири, говори:
- Янке ле, мъри, хубава,
ти си ми сабя наточи,
та ми я, Янке, донеси,
та ми я, Янке, остави
под мойто дясно колянце!
Янка му сабя натока
и му я Янка занесе
под негово дясно колянце.
Кавала свири, говори:
- Яжте ми, гости, пийте ми,
че ко ли стана, гости ле,
наляво 'ко се завъртя,
дур се надясно обърна,
жа ви си, гости, положа,
като на нива снопето,
като на чакъм ръкойки!
Най-мънинкото гостенче,
той не яде, още не пие,
той си на Янка думаше:
- Янке ле, мъри, хубава,
ти речи, Янке, Милана,
когот кайдиса, да кайдисва,
че съм си едно на майка,
че съм си мало главено,
главено, пръстен менено!
Милан се ядно наяди,
като си отвзе сабята,
най-напред него кайдиса.
Че си ги Милан положи,
като на нива снопето,
като на чакъм ръкойки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012