* * *

Черньо и гости търговци

На Черня гости дойдоха;
те не са гости, кат гости,
а най са гости търговци.
Черньо ги смята търговци,
те били върли хайдути.
Чуди се Черньо, мая се,
със какво да ги нагости,
със какво да ги напои.
Че влезе Черньо в кошара,
шаро им агне заколи,
руйно им вино наточи,
гости ги Черньо, пои ги.
Черньо на Елка думаше:
- Я ми дай, Елке, кавала,
да си с кавала посвиря,
гостите да развеселя.
Елка му даде кавала,
Черньо с кавала засвири,
кавала свири, говори:
- Елке ле, първа пръвнино,
я си децата прибери
и ги навънка изнеси,
гостите ще си кайдисам!...
Никой от кавал не разбра,
само е Елка разбрала
и най-малкото търговче.
Елка си деца изнесе,
а най-малкото търговче,
то подир Елка излезе
и си на Елка думаше
- Моля се, Елке, на тебе,
пък ти се моли на Черня,
всичките да си изколи,
сал мене да си остави -
аз имам деца кат твойте,
и имам булка кат тебе!
Отде я Черньо съгледа,
че със търговче приказва;
на Черня много домъчня,
извади Черньо ножчето,
че й главата отряза...
Елкина глава подскача,
сладък й език говори:
- Черньо ле, първа пръвнино,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Днеска е, Черньо, събота,
утре е света неделя,
децата да си облечеш,
хубаво да ги натруфиш,
в черкова да ги заведеш!
Кат зачу Черньо тез думи,
на Черня много домиля
и той се в сърце прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012