* * *

Черньо и гости търговци

Гьорги в гора тръгнува,
в гора дялба да дели.
На път срещна търговци,
търговци, та твърде млого,
тия си Гьорги думаха:
- Гьорги ле, един у майка,
хайде да ни, Гьорги, заведеш
у Черню, у болярина,
у Черню, у джелепина;
той има двори широки,
и има къща на чардак,
и има мома хубава,
и има вино червено -
ки му виното изпиеме,
ки му момата вземеме!
И Гьорги стана, отиде,
та ги заведе, заведе
у Черню, болярина,
у Черню, джелепина.
Като ги Черню пресрещна,
шарено им агне опече,
руйно им вино наточи,
ем със кавалю засвири;
Марина им отпяваше:
- Яжте, дружино, и пийте,
да ви на сърци не пада,
че ж' да ви Черню кайдиса.
Гьорги Маринки думаше:
- Маринке, сестра да ми си,
речи, Маринки, тейно си,
кайдиса, кого, кайдиса,
че аз съм един у майка.
Той се надясно повърна,
дур се наляво обърна,
саде остана, остана
Гьорги и Маринка двамата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012