* * *

Чер гарван носи пръстен от бойното поле

Мома по дворе ходеше,
по равно дворе калдаръм,
бистри си сълзи ронеше.
Над нея чер гарван лети,
в човка ръка той държи -
на ръка пръстен златен блести.
Ах, че му говори малка мома:
- Ой те тебе, чер гарван,
откъде взема таз ръка?
Ах, че отговаря чер гарван:
- Ой те тебе, малка ле моме,
ази си ида от Султан-тепе,
над Гевгелия летях аз,
от височини съзрях аз -
разхвърляни бяха трупове
и безпорядък късове.
Оттам си взех таз ръка,
със тоз пръстен позлатен.
Ах, че отговори малка мома:
- Ой те тебе, чер гарван,
този е пръстен на мой мил,
когато отиваше на бой
и аз му го подарих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011