* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Остана Петко сираче,
от две години без татко,
от пет години без майка -
на чина си да слугува,
на чича си да аргатува.
Че расна Петко, порасна,
двадесет годишен е станал.
На Петко дойде калеска,
че му се жени кумеца,
чак отвъд Арда голяма.
Петко се много зарадва,
че ще иде Петко да венчава.
Чичо му дума на Петко:
- Петко ле, чедо братово,
на тебе, Петко, не мяза
кумица да ти отстоява
и с дарове да те дарява.
На мене, Петко, на мене,
на мене и на чина ти.
На Петко му мъчно думъчня,
че влезе в тъмни яхъри,
отвърза руси биволи,
че отиде Петко на друма,
на друма, на дълга нива.
Край пътя, край кръстопътя,
като си леха режеше
оралото му се запряло.
Караман бивол прорева,
с човешки глас му продума
- Петко ле, казъм, Петко ле,
тук има много имане...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012