* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Тодор си турци гонеха,
гонеха да го погубят.
Чуди се Тодор, мисли се,
как да си булче излъже,
та да си булче изведе,
да изведе, да избега.
Мислил се Тодор, чудил се,
Тодор на Добра викаше:
- Я слушай, Добро, я слушай,
снощи ми хабер пристигна
и си калеска получих
от тая Арда голема,
че балдъзана ще женет,
балдъза бела Калина.
Я стани, Добро, я стани
сутрина, Добро, раничко.
Замеси тесто кисело,
направи тьонка баница,
замеси каба погачи!
Добра е ранко станала
и всичко си е свършила.
Тодор нахвонка излезе
и си в ехоран отиде,
та на биволи думаше:
- Виволе, бивол Караман,
можете ли ме измокна
през тази Арда голема?
Бивол Караман думаше:
- Тодоре, наши стопане,
здрава ли ти е колата?
Аз ще отводе изплувам.
Тодор си кола стегаше
и си на Добра викаше:
- Качи се, Добро, качи се,
ще минем Арда голема!
Тодор биволи впрегаше,
че се на кола покачи.
Вървели, що са вървели,
стигнали Арда голема.
Арда бе още придошла,
камене, дърве влачеше.
Тодор на биволи думаше:
- Биволи, мои биволи,
ако ми Арда минете,
краката ще ви посребря,
рогове ще ви позлатя.
Тамам биволи влизаха
във тази Арда голема,
Арда си още придошла.
Дърве, камене влачеше,
от брег на брег ги меташе,
задна се кола откъсна
и си ми Добра завлече.
Тодор отводе излезе
и си на Добра викаше:
- Добро льо, първо венчило,
откъсни тьожки нанизи,
откъсни, та ги изфърли,
само при мене излези!
Добра на Тодор думаше:
- Не мога, любе, не мога,
моско сам дете родила.
Тамам си Добра продума,
мотна я вода завлече
и се със душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012