* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Тодор му калеска пристигна
отвъд ми Арда голяма,
че му се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Тодор на Еленка продума:
- Еленке, първо венчило,
нази ни калеска пристигна,
калеска, жълта бъклица,
че ти се жени сестра ти,
сестра ти, бяла Калинка.
Ти стани рано в събота,
замеси тесто кисело,
опечи бяла погача,
заколи пъстри пауни,
напълни пъстра бъкличка,
дето ми сбира три юза,
три юза и половина.
Еленка, булка хубава,
рано ми подрани,
замесила е тесто кисело,
опекла е бяла погача,
заклала е пъстри пауни,
напълнила пъстра бъклица,
дето ми сбира три юза,
три юза и половина.
Тодор по двори ходеше
и си колата стягаше.
Влезе в тъмни яхъри,
извади серез биволи,
та ги в колата той впрегна
и на Еленка продума:
- Давай, Еленке, какво си приготвила!
Всичко са в кола сложили
и са на път тръгнали.
Вървели, що се вървели,
минали поле широко,
чак до Арда са вече допрели,
Арда ми мътна течала,
дърво и камък влечала.
Тодор пред биволи той слезе
и на биволи продума:
- Биволи, серез биволи,
ако ме през Арда преведете
ще ви рогата позлатя
и копитата ще ви посребря!
Караман бивол продумал:
- Тодоре, наша сайбио,
ние отвъд Арда ще те преведем
стига да ти е здрава колата...
Тодор се на кола възкачи
и си биволи подкара.
Биволи се в река метнаха,
на средата, като отидоха,
една ми клада водата влечеше
и право ми колата сочеше,
и ми колата удари,
и се колата прескунди.
Биволи джигли счупиха
и на края изплаваха;
и Тодор накрая изплава,
и на Еленка продума:
- Плавай, Еленке, плавай,
малко остана, Еленке!
Еленка дума Тодора:
- Не мога, Тодоре, да плавам,
от твойта мъжка рожбица...
И се Еленка в Арда удави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012