* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян му дойде калеска,
отвъде, през бял Дунува,
че му се жени балдъза,
балдъза - кира Калинка.
Стоян на Тодорка си дума:
- Либе Тодорке, Тодорке,
ще идем ли у ваште на сватба,
на сватба, либе, на гости,
като ти се жени сестрата
и ти си жена лехуса,
на три дне и на три вечера?
Тодорка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
как няма д' идем, Стояне,
като ми са жени сестра ми,
сестра ми - кира Калинка.
Какво ще кажат хората,
хората още комшии:
"Тодора й се жени сестрата,
пък тя на сватба ни отиде,
на сватба, още на гости!"
Стоян си нищо не рече,
отиде в сараи големи,
изкара руси биволи,
закачи кола желязна,
с Тодорка рядом седнали
и мъжка им рожба в ръце, (2)
тръгна из пътя да вървят.
Минали гора зелена,
минали поле широко,
наели вода дълбока, (2)
там си биволите запряха
и си на Стоян думаха:
- Стояне, ти наш чорбажи,
верна ли ти са колата (2)
и на колата хомотя,
и на хомотя жеглите?
Стоян на биволи думаше:
- Биволи, мойте аргати,
ази колата си вярвам,
и на колата хомотя,
но най на вази не вярвам!
Биволите се разплакаха,
че се в морето хвърлиха.
Плували, колко плували,
три деня и три вечера,
стигнали среди морето,
там им се кола разточи.
Стоян се на биволи преметна
и си на края излезе.
Тодора в колата остана,
с нейна мъжка си рожба.
Стоян отдалек й вика:
- Да плуваш, Тодорке, да плуваш,
на края с душа да излезеш!
Тодорка се изясно провикна:
- Не мога, либе, не мога,
жълти ми алтъни дотежаха,
не моя на края да изплувам.
Стоян се изясно провикна:
- Либе Тодоро, Тодоро,
алтъните, либе, да хвърлиш,
на края, либе, да изплуваш.
Тодорка Стоян послуша,
алтъните е тя хвърлила,
пак не мой покрай да изплува.
Тодорка Стояна думаше:
- Не можа, либе, не можа,
мъжка ми рожба във ръце.
Стоян Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
рожбата, либе, да хвърлиш,
на края с душа да дойдеш.
Тодорка Стоян послуша,
че си рожбата хвърлила.
Като рожбата хвърлила,
Черно се море разигра. (2)
Черното море и бял Дунав,
че си Тодорка удавя.
Да не беше рожба да хвърли,
нямаше да са удави,
Господ си каил не стана,
че си рожбата хвърлила,
затова се море разигра
и се Тодорка удавя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012