* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стояновата майчица,
тя си Стояна сгодила
в далечно село Гилибой
за Гера мома хубава.
Без да знай нещо Стояна,
тя го е скришно сгодила.
Калеса гости, роднини,
роднини, близки комшии,
калеса, още покани
кумата Ганка кръстница.
Че тежка сватба вдигнаха,
сутринта рано в неделя,
рано за булка да идат,
да идат и да се върнат.
Всичките гости тръгнаха
и музиката засвири,
писнаха гайди шарени.
Най-напред Ганка потегли,
с тяхната кола желязна,
с техните серез биволи
със копринени чулове,
със хермезени белове,
със посребрени синджири,
със позлатени юлари.
Вървели, що са вървели,
в Гилибой село стигнаха,
в момини двори влязаха,
всички на софра седнаха,
ядоха сладко и пиха,
булченски дарби дариха,
български адет правиха.
Вземаха булка, връщат се,
от село навън излизат,
буйни дъждове летнаха
и мътни води текнаха.
Когато Арда стигнаха,
Арда е мътна протекла,
дърве, камъни влечеше.
Цяла се й сватба възпряла,
чака вода да изтече.
Колкото сватба чакаше,
по-мътна вода приижда
и бряговете прелива.
Тогаз се Ганка провикна:
- Няма ли юнак от вази,
кой да са еме, наеме,
колата да ми преведе
със момъка и булката
и техни дари шарени,
или аз да се наема,
колата да си преведа?!
Тогаз са ема, наема,
този ми Желю Павликен.
Той си при Ганка отиде,
за синджир хвана биволи,
със дясна ръка държеше,
със лява ръка плуваше.
От де се, холан, зададе
едно ми дърво буково,
то се в колата удари,
че им на кола отчупи,
на кола кепчижелика.
Тогава Ганка извика:
- Ако ме, Жельо, изведеш,
халал да ти е колата,
кола заедно с биволи!
Желю се назад повърна,
със лява ръка посегна,
кола за ръша улови,
със дясна ръка плуваше,
че ги на сухо изкара.
Тогаз се Ганка провикна:
- На тебе, Жельо, харизвам
кола заедно с биволи,
за мене кахър не бери,
че имам, Жельо, у дома
два чифта серез биволи,
две коля още железни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012