* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Стоян дойде калеска,
че му се жени балдъза.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, първо венчило,
на мене дойде калеска,
че ми са жени балдъза,
хайде на сватба да идем!
Радка са насмя, продума:
- На мене й, любе, по-драго,
тебе са жени балдъза,
а на мене е сестрица.
Тръгват на сватба да идат,
запрегна Стоян биволи
във тая кола желязна,
твариха багаж на кола.
Щом от село излязоха,
буйни дъждове летнаха
и мътни води текнаха.
Кога до Арда стигнаха,
Арда е мътна протекла,
дърво и камък влечеше.
Стоян нагази с биволи
и рече река да мине,
до половин река достигна,
нали са й дърво задало
и се в колата удари,
колата на две раздели.
Стоян се хвана за биволи,
на биволи за опашките,
те го на бряг изведоха.
Радка във вода паднала,
надкрачи дърво във вода,
Стоян край брега ходеше
и си на Радка думаше:
- Замахай, Радке, с краката,
с краката, още с ръцете,
дано се дърво накриви,
близо до мене да дойде,
дано ти, Радке, помогна.
Радка хем плаче, хем дума:
- Не мога, любе, не мога,
руса ми коса заплете
за това дърво проклето.
Кога на сватба отидеш,
кога те, любе, посрещнат
майка ми, още баща ми,
кога за мене запитат:
"А сащо Радка не дойде?",
хубава дума да кажеш,
сватбата да не развалиш:
"Лехуса Радка, не дойде -
мъжко е дете добила!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012