* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян го далеч канили,
далече кум да венчава.
А Стоян не ще да иде,
а Янка иска да иде.
Янкина стара свекърва,
тя си на Янка думаше:
- Мо, Янке, булка хубава,
седи мо, Янке, не ходи!
Арда ми, Тунджа, хем тече,
хем тече, Янке, хем влече...
Янка свекърва не слуша.
Разключи пъстри сандъци,
извади герджик премяни,
че се нареди, премени,
мъжка си рожба облече.
Стоян изкара колата,
сиви, хранени биволи.
Тръгнали кум да венчават.
Вървели, що са вървели,
като до Арда допрели,
че как се кара-прекара,
та се колата обърна.
Янка сред Арда остана
с мъжка рожба на ръце.
Стоян по края вървеше
и си на Янка думаше:
- Мо, Янке, булка хубава,
хвърли си, Янке, детето
дано се, Янке, отървеш.
Янка до Бога извика:
- Клета му е душа, проклета,
който свекърва не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012