* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Иван на Рада думаше:
- Радо мо, моя пръвнино!
Мене ми дойде калеска,
калеска, жълта бъклица,
че ми се жени балдъзена,
балдъзена ми дъщеря.
Рада на Иван думаше:
- И аз ще, Иване, да дойда,
дойда, моменка да бъда.
Радина стара свекърва
и тя на Рада думаше:
- Мо, седи, Радо, не ходи!
Лехуса вода не гази,
още на сватба не ходи.
Рада мама си не слуша,
че стана Иван, Иване,
упрегна серес биволи,
че са на сватба отишли.
Като се назад връщаха,
таман сред Арда влязоха,
Арда се мътна зададе:
камък и дърво влечеше,
че им колата раздели.
Иван биволи думаше:
- Биволи, мои серези,
ку ме на края изнесете,
рогите ще ви позлатя,
краката ще ви посребра!
Иван на края излезе,
Рада сред Арда остана, -
с мъжка рожба на ръце.
Иван на Рада викаше:
- Мор, плувай, Радо,
мор, Радо, плувай,
дано на края изплуваш!
Рада на Иван думаше:
- Бе как, Иване, да плувам,
мъжка ми рожба в ръце?
Иван на Рада викаше:
- Мо, хвърли, Радо, детето,
дано на края изплуваш!
Рада на Иван думаше:
- Бе, как ще дете да хвърля,
като е рожба най-мило,
най-мило, Иване, на света!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012