* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Никола за кум калесаха,
със Куна, млада кумица,
в Стамбул града голяма.
Никола биволи къпеше,
Куна премяна стягаше,
че впрегна в кола канатна,
и се на кола качили.
Вървели, що вървели,
кога край Тунджа стигнали,
Тунджа бе мътна протекла,
та влачи дърва и камъни.
Куна Николу думаше:
- Айде да се назад повърнем,
водата не можем да минем.
Никола на Куна думаше:
- Не бой се, Куне, не бой се,
колата ми са железни,
биволи ми са плувачи,
остени ми са дрянови.
Вървели, що са вървели,
кога сред Тунджа стигнали,
силен ми талаз пристигна,
колата на две разкъса.
Кога се Никола обърна,
Куна я вода влачеше,
не може Куна да плува.
тежък й наниз натяга,
и кофа чапрази на кръста.
Куна на Николу думаше:
- Върви, Никола, по брега,
дето ме вода изхвърли,
нанизът да ми откачиш,
нанизът и чапразите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012