* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян калеска пристигна,
че му се зажени балдъзка,
балдъзка - бяла Калина.
Стоян на Рада думаше:
- Да станеш, Радке, да станеш,
да се хубаво премениш,
напълни бъкличка с вино
и друга с върла ракия,
че си на гости ще идем,
че ни се жени балдъзка,
балдъзка - бяла Калина.
Майка Стояну думаше:
- Стоене, сине Стоене,
недей ми, сине, да тръгваш,
че ми е Арда придошла,
дърво и камък влечала!
Стоян мама си не слуша,
че стана Стоян, че стана,
черни биволи упрегна,
Радка у колата гуди.
Малко са, много вървяли,
като до Арда стигнали,
Арда е дошла, придошла,
дърво и камък влечала.
Стоян на биволи думаше:
- Ако ме през Арда прекарате,
копита ще ви позлатя,
рогата ще ви посребря!
Волове думат, продумват:
- Ще те през Арда прекараме,
ако са яки колата.
Като сред Арда минаха,
отде се взе голямо дърво,
че си колата на две счупило.
Стоян си с биволи излиза,
булка му у Арда остава.
Стоян около брега ходеше,
дебни си сълзи ронеше:
- Който не слуша майка си,
без булка си той остава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012