* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Никола Радке думаше:
- Радке ле, първо венчило,
Радке ле, булка хубава,
извади герджик премяна,
че си хубаво премени.
Ний ще на сватба да идем,
вчера съм хабер получил,
хабер ми от Цариграда,
че ми се жени балдъзка.
На мене, Радке, балдъзка,
на тебе мала сестричка.
Радка Никола думаше:
- Не може на сватба да идем,
Арда е мътна, кървава,
камък и дърва влачеха.
- Не бой се, Радке, не бой се,
аз имам серез биволи
и имам кола желязна,
лесно щем Арда да минем.
Тръгнали и са вървели,
до сред са Арда стигнали,
че се колата раздели,
Никола с биволи излезе,
Радка сред Арда остана
със мъжка рожба на ръце.
Никола Радке думаше:
- Я плувай, Радке, я плувай,
накрай, Радке, да изплуваш!
Радка Никола думаше:
- Не мога, друже, не мога,
мъжка ми рожба на ръце...
- Хвърли я, Радке, хвърли я,
накрай, Радке, да изплуваш!
- Не мога, друже, не мога,
върви алтъни ми тежат...
- Късай ги, Радке, хвърляй ги,
накрай, Радке, да изплуваш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012