* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Стоян дошла калеска,
калеска жълта бъклица,
да иде Стоян на сватба,
че му се жени балдъза,
балдъза бяла Калинка.
Стоян на Радка думаше:
- Стягай се, Радке, стягай се,
че на сватба ще идем,
чак отвъд Арда голяма.
Че се качи Радка в колата
и с мъжка рожба в ръце.
Като са пред Арда стигнали,
кола се на две разделя.
Радка сред Арда остана,
Стоян на края излезе,
Стоян на Радка думаше:
- Я плувай, Радке, я плувай,
дано накрая излезеш.
Радка на Стоян думаше:
- Не мога, Стояне, да плувам
от девет върви алтъни.
- Късай ги, Радке, хвърляй ги,
дано накрая изплуваш.
- Не мога, любе, да плувам,
от твоята мъжка рожба.
- Хвърляй го, Радке, хвърляй го,
дано накрая изплуваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012