* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян му дойде калеска,
калеска - жълта бъклица,
отвъде Арда далече,
че му се жени балдъза,
балдъза бяла Калинка.
Стоян на Радка думаше:
- Любе Радке, Радке ле,
заврати бели ръкаве,
омеси бели хлябове,
че ще на сватба да идем.
Станали рано в неделя,
впрегнал Стоян серес биволи.
Вървели, що са вървели,
та са до Арда стигнали,
Арда е мътна придошла.
Стоян на биволи думаше:
- Ако ме от Арда изкарате,
рогата ще ви позлатя,
чулове ще ви посребря.
Караман бивол продума:
- Ако ти е колата железна,
от Арда ще те изкараме.
Стоян със кола потегли,
вървели, що са вървели,
до среде Арда стигнали,
кола се на две раздели,
Стоян накрая излезе,
Радка в Арда останала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012