* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Стоян калеска пристигна,
отвъде Арда широка,
че му се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, първо венчило,
да станеш рано в събота,
да месиш тесто кисело,
опечи бели погачи,
вити-превити краваи.
Че ще да идем на гости,
нали ни дойде калеска,
нали се жени сестра ти,
сестра ти - бяла Калинка.
Станала Радка в събота,
омеси тесто кисело,
опече бели погачи,
вити-превити краваи.
Стоян си кола стягаше.
Стоянова стара майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне
хората казват, говорят,
че Арда й много гуляма,
камък и дърво влачела...
Стоян майка си не слуша,
па впрегна кола кована,
на дълъг път са тръгнали.
Вървели, що са вървели,
близо до Арда стигнали.
Стоян на биволи продума:
- Биволи мои, серези,
ако ме през Арда изкарате,
рогове ще ви позлатя,
налове ще ви посребря.
Караман бивол продума:
- Стояне, ти наш сайбийо,
ние ще те от Арда изкараме,
само да ти й здрава колата.
- Хайде, биволи, напреде.
Досреди Арда стигнаха,
отде се спусна туй дърво,
право връз кола удари,
на два я пула раздели.
Стоян с биволи излезе,
Радка сред Арда остана.
Стоян на Радка викаше:
- Мъчи се, Радке, да плуваш.
- Не мога, либе, не мога,
от тези върви алтъни.
- Късай ги, Радке, хвърляй ги,
дано накрая излезеш,
ти жива да ми останеш,
ний други ще спечелиме.
Дорде си дума продума,
силно ми Арда придойде,
повлече Радка надолу.
Стоян на брега стоеше,
дребни си сълзи ронеше.
Биволи жално мучаха,
с крака брега ронеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012