* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян на мама думаше:
- Ази ще, мамо, да ида,
през Вардар, отвъд Дунава,
булката да си заведа
у майкини си на гости.
Мама Стояну думаше:
- Не ходи, синко, на гости,
Вардар е мътна течала,
камък и дърво влечала.
Стоян майка си не слуша
и на булка си думаше:
- Радке ле, първо венчило,
запретни бели ръкави,
замеси бели погачи,
че ще на гости да идем.
Стана Стоян и впрегна
негови брези биволи,
и са из пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
до Вардар река стигнали,
Вардар е мътна течала,
камък и дърво влечала.
Стоян на биволи думаше:
- Ако ме из река изкарате,
рогата ще ви позлатя,
краката ще ви посребря.
Биволи в река навлезли,
пусто се дърво попречи,
та му колата пресече,
Радка във вода остана
и на Стояна думаше:
- Не мога, Стояне, да изляза,
тежат ми върви жълтици.
Стоян на Радка думаше:
- Късай, Радке, хвърляй ги,
дано накрая излезеш.
Къса ги Радка, хвърля ги,
не можа накрая да излезе,
ами се от Стояна изгуби.
Стоян се викна, провикна:
- Клето да бъде, проклето,
кой майка си не слуша,
макар да е майка мащеха,
за зло не ще го научи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012