* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян калеска калеса,
чак отвъд Харда голяма,
че му се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Стоян на Рада думаше:
- Радо ле, либе Радо ле,
запретни златни скутове,
запретни шити ръкави,
че отсей брашно нишесто,
замези тесто кисело,
навий тез вити краваи,
че ние на сватба ще идем,
чак отвъд Харда голяма,
че се жени сестра ти,
сестра ти - бяла Калинка!
Рада Стоян послуша,
станала рано сутринта,
запретна златни скутове,
запретна шити ръкави,
че отся брашно нишесто,
замеси тесто кисело,
навила вити краваи,
ескизамански погачи.
Тръгнали на сватбата да идат.
Като до Харда стигнали,
Харда си мътна течала,
камъни и дървета влачела.
Стоян колата спря
и на биволи говори:
- Ако ме от Харда изкарате -
рогата ще ви позлатя,
копитата ще ви посребря.
Караман бивол говори:
- Стояне, наш стопанино,
ние ще те от Харда изкараме,
само да е здрава колата.
Като сред Харда стигнали,
откъде се взе това дърво,
това дърво яворово,
колата на две пречупи.
Стоян на брега излиза,
Рада в Харда остава.
Стоян по брега ходеше
и си на Рада думаше:
- Плувай, Радо, плувай,
на брега да изплуваш!
Рада на Стоян думаше:
- Не мога, либе, да плувам,
от тия върви жълтици
и тия бели маргари.
- Късай ги, Радо, хвърляй ги,
само на брега да изплуваш.
- Не мога, либе, да плувам -
косата ми се преплита
в тия буйни дървета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012