* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян мама си думаше:
- Майно ле, мила майчице,
снощи калеска довтаса,
да идем, мамо, на сватба,
че ми се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Мама Стоене думаше:
- Как ще идеш, мама, на сватба?
През Тунджа тряба да минеш;
хората, мама, приказват -
Тунджа е силна придошла,
дърво и камъни влечала!
Стоян мама си думаше:
- Аз ще ида, мамо, на сватба.
Неговото булче хубаво,
то на езла седеше,
на костен гергеф шиеше.
Стоян Еленке думаше:
- Еленке, булка хубава,
снощи ми калеска довтаса
да идем, мъри, на сватба,
че се жени Калинка,
Калинка мойта балдъза,
пък твойта сестричка.
Еленка дума Стояне:
- Стояне, първо венчило,
как ще на сватба да идем?
Хората, Стояне, хортуват,
че Тунджа е много придошла -
дърво и камъне влечала.
През Тунджа трябва да минем,
ще се, Стояне, удавим!
Стоян Еленки думаше:
- Не бива, мари, Еленке,
не бива, мари, не става.
Нали ще кажи тейко ти,
тейко ти още майка ти:
"Нали са Стоянови боляри,
Еленка на сватба не донесоха!"
Айде се, Еленке, нагласи,
нагласи и са натъкми.
Хубаво да са накичиш,
да не кажат, мари, сватове:
"Колко е хубава булката,
колко е грозна сестра й!"
Че се Еленка хубаво накичи,
китка на ухо забоде.
Мъжка си й рожба повила
и си рожбичка вземала,
и са у колата седнали.
Стояновата майчица,
тя му портите отвори
и на Стояна думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
като до Тунджа отидеш,
кат видиш, мама, Тунджа,
че се силно бунтува,
назад да са повърнеш!
Стоян си напред замина,
мама му се назад повърна
и мама му у къщи влезе,
и си кандило запали,
и са към икона обърна,
и са три пъти прекръсти,
три пъти поклон направи,
и са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Божчеце,
със Стоян, Боже, да тръгнеш,
на Стояна да помогнеш,
да не се у Тунджа удави!
Като из пътя вървели,
Еленка си бистри сълзи ронеше.
Като до Тунджа стигнаха,
Еленка дума Стояна:
- Стояне либе, Стояне,
Тунджа е, Стояне, лошава,
я да се назад повърнем!
Стоян си нщо ни рече,
а се към биволи обърна.
Той на биволите,
на Караман и Сакар думаше:
- Можете ли ме прекара,
през тази Тунджа лошава?
Сакар го криво изгледа,
а пък Караман му продума:
- Ний ще те през Тунджа прекараме,
ако ти са здрави колата...
Стоян си биволи думаше:
- Мен ми са нови колата.
И на биволи закъчи -
биволите у Тунджа нагазиха.
Като сред Тунджа отидоха,
нали се кола изчупиха,
колате на две станаха.
Стоян се за биволи у рога улови
и си накрая излезе,
и си на Еленки думаше:
- Мъчи се, Еленке, да караш,
края, Еленке, наблизо!
Скоро на края ще излезеш.
Еленка дума Стояне:
- Не мога, Стояне, да плувам!
Косата ми се завила
на дърво, на дънер
и мъжка ми рожба у ръце.
Как да си пусна рожбата?!
Доде си Еленка издума
и си у Тунджа потъна,
и се Еленка удави
с нейната мъжка рожбичка.
Стоян на края седеше,
на биволи за рога се държеше,
жално си милно плачеши,
плачеши и си думаше:
- Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша,
майка за лошо не дума!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012