* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Мама на Иванча думаше:
- Иванчо, мама, Иванчо,
девет бъклички дойдоха -
бъклички, все калеснички.
Да идеш, мама, на сватба,
девет кумици да венчеш,
девет малки да кръщаш
и девет малки да настрижеш.
Ама, Иванчо, мама, Иванчо,
не отивай, мама, млад кръстник -
житата не пожънати,
лозята не прекопани.
Иванчо мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
нали сме чисти боляри -
всичко със пари ще откупим.
Пак ще ида, мамо, млад кръстник.
Че стана Иванчо, излезе,
той си вракчии пазари
и ги на ниви занесе -
нивите да си пожънат
и се назад повърна.
Ганка на езла седеше,
на мъжка си рожба
шапка нижеше.
Иванчо на Ганка думаше:
- Гласи се, Ганке, тъкми се,
млада кръстничка ще идеш.
Мама на Иванча думаше:
- Иванчо, мама, Иванчо,
не отивай, мама, с булката,
булката й, мама, лехуса -
широко поле не гледа,
дълбока вода не гази
и въз мъж, мама, не ляга.
Най иди, мама, с буля си,
с буля си, със вдовицата!
- Нали ще кажат, мамо, хората:
"Колко е хубав кръстника,
колко й грозна кръстницата!"
Аз ще ида, мамо, ще ида,
със мойто булче хубаво,
нека да кажат хората:
"Колко е хубав кръстника,
колко й хубава кръстницата!"
Иванчо на Ганка думаше:
- Гласи се, Ганке, тъкми се,
хубаво да се накичиш,
мъжка си рожба да повийш,
млада кръстничка ще идеш!
Нали се Ганка нагласи,
нагласи и се натъкми,
мъжка си рожба повила.
Иванчо биволите упрегна,
Ганка си рожба вземала
и у колата седнала.
Иванчо биволите повежда,
майка му порти отваря
и на Иванча наръчва:
- Иванчо, мама, Иванчо,
умната, мама, да ходиш,
че булката й, мама, лехуса!...
Мама му се назад повърна,
Иванчови напред заминаха.
Три дни нататък вървели,
три дни си кръстникови правили.
Девет са кумца венчали
и девет кумички простили,
и девет малки настригали.
Много са дари събрали,
колата са напълнили,
колата до чергилата.
Старите ги кумици изпращат,
младите им се заканят:
- Дей гиди, кръстник, пак кръстник,
дали няма да те изпреварим,
дарито назад да вземем!
Иванчо си биволи водеше.
Като накрая излягоха,
Иванчо на Ганка думаше:
- Покарай, Ганке, биволте -
ще легна малко да поспя.
Че легна Иванчо, че заспа.
Ганка си биволи караше,
пукна се пушка хайдушка,
Ганка се много уплаши,
ней й се устна спукала -
да викне Ганка - не може...
Капнало капка кръв на Иванча,
нали се Иванча събуди,
Ганка на Иванча думаше:
- Иванчо, либе Иванчо,
пусто ти остава болярство,
хайдути ще ни убият!...
Иванчо на Ганка думаше:
- Не бой се, Ганке, не бой се!
Иванчо слезе от колата,
че си биволите изпрегна,
и се към слънце обърна,
и се три пъти прекръсти,
и се на Бога помоли:
- Божне ле, мили Божчице,
ако са, Боже, хайдути,
всичкото, Боже, харизвам -
колата, Боже, с дребен дар,
и мойта булка хубава
със мъжка рожба на ръце,
и нея, Боже, харизвам!
Ако са, Боже, кумците -
на никого прошка не давам!
Кой дето - там да остане,
на мрамор камък да стане.
Не било върли хайдути,
най било Иванчовите кумци.
Кой дето - там си останал,
на бял мрамор камък станал.
Иванчо си биволи изпрегна
и си биволите поведе.
И той си у тях отиде,
че го майка му посрещна
и му биволите поведе.
Като ги у двора вкара,
тогаз са Иванчо изпровикна:
- Божне ле, мили Божчице,
и аз на кумците прошка давам,
че и те да си у тях отидат,
при техните булки хубави.
Мама му биволи изпрегна
и бърза у колата да види,
какво й със Ганка станало...
Като у колата погледна -
на Ганка й устната спукана.
Мама на Иванча думаше:
- Иванчо, мама, Иванчо,
нали ти, мама, заръчах -
умната, мама, да ходиш,
какво й станало с булката?
- Нали знаш, мамо, нали знаш -
нас ни са млади биволите;
биволите се подплашиха,
че си колата изпритуриха,
че така се Ганка удари...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012