* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, мари, хубава,
голяма радост ти нося -
сестра ти, любе, годихме,
сестра ти, любе, Калинка,
тази неделя годежа,
а за другата - сватбата.
На нам калеска пратиха,
и ний на сватба да идем.
Ти стани рано в събота,
опечи тесто кисело,
мъжко си дете окъпи,
желязна кола нареди,
че ще на сватба да идем.
Руска си Стоян послуша,
станала рано в събота,
опека тесто кисело,
мъжко си дете окъпа,
окъпа и го надои,
желязна кола нареди.
Стоян бивлите изведе
със копринени чулове,
със позлатени юлари,
запрегна кола желязна
и са на път тръгнали.
Вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
стъпали в поле широко,
стигнали Тунджа дълбока -
реката много придошла.
Руска на Стоян думаше:
- Хай да са, любе, върнеме!
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, мари, хубава,
аз имам кола желязна,
аз имам биволи ангели,
те ще ни на края изкарат.
Стоян биволите побутна,
биволи в река влязаха.
Плували, що са плували,
таман до среда отидоха,
едно са дърво удари,
колата на две станала,
Руска в средата остана.
Стоян на края излезе
и си на Руска думаше:
- Руске ле, мари, хубава,
хвърли си, Руске, пендарите,
дано на края изленеш!
Хвърлила Руска пендарите,
но пак на края не изляла.
Стоян на Руска думаше:
- Хвърли си, Руске, детето!
- Как ще си хвърля детето,
кат е едничко на майка!
Ти иди, любе, на сватба,
ако те мама попита:
"Защо ми Руска не дойде?",
ти ще й, любе, отвърнеш:
"Мъжка е рожба родила,
не може на сватба да дойде."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012