* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Радка на Стоян думаше:
- Любе Стоене, Стоене,
хабер ми, любе, довтаса
от мойто братче по-малко,
от мойто братче Иванчо,
че се й Иванчо заженил,
ний на сватбата да идем.
Сега е време дъждовно,
дъждовно, още кишовно,
кък ще си Арда преминем?
Стоян на Радка думаше:
- Любе Радке ле, Радке ле,
дорде е кола кована,
дорде са серез биволи,
ний ще си Арда преминем.
Че впрегна Стоян колата,
станали, че са тръгнали,
досреде Арда стигнали.
От балкан се дърво откърши,
че им колата предели.
Стоян накрая излянал,
Радка във Арда остана.
Радка на Стоян думаше:
- Дотежало ми й, Стоене,
деветтях върви алтъни
и мъжка рожба във ръце.
Стоян на Радка думаше:
- Хвърли ги, Радке, хвърли ги,
сам ти на край да излянеш!
Рада на Стоян думаше:
- Не мога, любе, да изляна,
бяла ме пяна задави,
ситен ме пясък засипа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012