* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Стоян дойде калеска,
калеска, жълта бъклица,
отвъд ми бяла Дунава,
да иде млад кум да бъде.
Нал му е булка лехуса,
той й на Руска продума:
- Руске ма, първа пръвнино,
хубаво да се премениш,
ще идем да кумуваме,
отвъд ми бяла Дунава.
Рускина стара свекърва,
тя си на Руска думаше:
- Снахо Руске ле, Руске ле,
седи, Руске ле, не ходи,
където стъпне лехуса -
там трева, снахо, не никне.
Руска свекърва не слуша,
станала, пременила се,
окачи тежко нанизмо.
Стоян си кола стягаше,
лиси си биволи впрегна
и си на Руска думаше:
- Качи се, Руске, в колата.
Руска се в колата качила,
не седна Руска отпреде,
най ми седна отзаде.
Ката до Дунава стигнали,
биволи ми нагазиха,
на две се кола раздели.
Руска ми, булка хубава,
с мъжка рожбица паднала.
Стоян на Руска думаше:
- Руске ле, първа пръвнино,
късай нанизмо и хвърляй.
Руска на Стоян думаше:
- Не мога, либе, да късам,
тежко нанизмо да хвърлям.
Че се Руска удавила,
с мъжка рожба хубава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012