* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Стоян дойде калеска,
калеска жълта бъклица,
че му са жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка
оттатък Арда голяма.
Стоян Марийка думаше:
- Стягай се, любе, за сватба!
Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
булката е лехуса на три дена.
Недейте, сино, ходете -
дето лехуса погледне
в полето тревата изсъхва,
дърве му листец изсъхва.
Стоян Марийки думаше:
- Стани се, любе, нагласи,
тури премяна булкинска
и тури тежко нанизло.
Аз ще колата да стегна
с моите лиси биволи.
Че се Марийка нагласи
и взе в ръце мъжка рожбица,
и се в колата качиха.
Вървяли, що са вървяли,
и са до Арда стигнали,
на края на брега застанали.
Стоян биволи думаше:
- Биволи, лиси биволи,
мойте ли да преплавате,
оттатък брега да идем.
Биволи Стоян думаха:
- Стояне, наш си стопанин,
ние ще Арда преминем,
ако ти е здрава колата.
И са в Арда наели,
когато са средата стигнали,
колата се на две раздели.
Марийка в Арда остана,
със мъжка рожба във ръце,
Стоян на края излезе
и на Марийка викаше:
- Плавай, либе ле, колкото можеш!
Марийка Стоян думаше:
- Не мога, либе, не мога,
мъжка ми рожба е в ръце,
тежко ми, либе, нанизло,
здраво са е закачило
на едно дърво в жилите.
Не мога, либе, не мога!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012