* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стояна са го канили,
канили и калесали,
горе у Романя да иде,
млад кръстник Стоян да стане,
кумица да си венчае,
кумица, млада кръстница.
Стоян майци си питаше,
питаше и хи думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
думичка ще те попитам,
ти на мен право да кажеш,
да не ме, мамо, излъжеш.
Мале ле, канили ме са,
горе в Романя да ида,
мале ле, дали да ида,
мале ле, ли да не ида?
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
ми пита, сино, майци си,
ми питай биволето си,
Сакарче и Караманче,
ко можат да те пренесат,
пренесат, сино, преплует
през Тунджа и през Марица.
И Стоян стана, отиде,
та си биволи изкара,
изкара, в кола ги впрегна,
га че на кола той седна.
Вървьел бе, що бе повървьел,
близко до Дунав отиде.
Стоян се Богу помоли,
че на биволи думаше:
- Ко можете ме пренесе
през тиха бяла Дунава,
веднъж на сухо да стъпя,
на сухо, на черна земя,
я ще ви, биволи, подкова
със алтънени петали
и ще ви купя, биволи,
маламени капистри...
Стоян на колата седна
и биволето преплуваха.
Стоян зе та хи продаде,
колата и биволето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012