* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Станчо Марийки думаше:
- Марийке, моя първино,
снощи си писмо получих
от ваше село, от вашите,
че ти се жени братчето,
братчето - Иванчо най-малък.
Марийка Станчо думаше:
- Лехуса на път не тръгва,
нали ща ни са смеят хората.
Станчо Марийка думаше:
- Кой ще ни, Марийке, знае?
Я, че се Марийка приготви,
Станчо си колата пристегна,
биволите си пристегна,
биволите си нахрани
и се за сватба приготви,
приготви се и са тръгнали.
Вървели, що са вървели,
до Дунава са опрели,
Дунав си мътно течеше,
големи дърве влечеше.
Марийка Станчо думаше:
- Не мой ме, Станчо, мина,
ний ще се, Станчо, издавим.
Станчо Марийка думаше:
- Здраво си детето дръж,
колата ми й, Марийке, желязна,
биволите ми са корави.
Станчо си биволи водеше,
биволи плачат - не рачат,
Станчо си биволи удряше,
зорлян ги в Дунава вкара.
Биволи се от бряг хвърлиха,
хвърлиха и заплуваха,
малко са, много плували,
до сред Дунава отидоха,
едно дърво се препречи,
че им колата разкъса.
Станчо са улови у биволи,
у биволите от каруците.
Накрая Станчо излезе,
Марийка сред Дунав остана,
сред Дунав на дъските.
Дунав си мътно течеше,
с дъските Марийка влачеше,
с мъжка си рожба на ръце,
Станчо по края бягаше
и на Марийка думаше:
- Хвърляй си, Марийке, детето
и почвай, Марийке, да плуваш.
Че си Марийка дете хвърли
и почна да плува.
Марийка Станчо думаше:
- Много ми алтъни утягат.
Станчо Марийки думаше:
- Късай ги, Марийке, хвъргай ги,
други, Марийке, ще купим.
Къса ги Марийка,
хвърга ги и къде края отиде.
Станчо се наведе
Марийка за ръка да улови,
нали пусти бряг подкопан,
я че се Станчо подхлъзна
и сам у Дунав упадна,
че ги Дунав повлече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012