* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Дуван дойде калеска,
отвън страна бял Дунава -
да иде кум да кумува,
млада кумица да венчае.
Булче му младо, лехусо,
на една неделя лехусо.
Мама на Дуван думаше:
- Седи, Дуване, не ходи,
че ти е булче лехусо,
не бива вънка да излезе,
каква ще кума ще стане,
каква кумица ще венчае?!
Старите хора казват:
"Дето лехусата стъпне -
зелена трева не никне!"
Ти иди, синко, с буля си,
с буля си да кумувате...
- Мър, мамо, мър, мила мамо,
я не ща с буля да ида,
буля е малко грознава,
всичките хора ще викат:
"Какъв е кума млад, хубав,
каква му е грозна булката!..."
Я искам с Руска да ида,
с Руска, с моята булка -
да ми е лично кумството,
всичките хора да кажат:
"Кума е хубав, не хубав,
кумата - дваж по-хубава!"
И впрегна кола желязна,
покри колата с килима,
и впрегна черни биволи,
и качи Руска в колата,
булчица като куклица,
детенце, златно пръстенче.
Вървяли са, що са вървяли,
до бял Дунав са допряли,
Дунава кален и мътен,
кален и мътен течеше,
камъни и дърва влачеше.
Дуван биволи думаше:
- Биволи, мои серези,
ако през Дунав минете,
рогата ще ви позлатя,
налове ще ви посребря!
Малък му бивол продума:
- Дуване, наши стопанино,
ако си вярваш на колата,
колата и брондука,
ние през Дунав ще минеме!
- Колата ми е желязна,
тегличи ми са сребърни,
хорта човия - алтънена!
Биволи в Дунав влязоха,
до сред Дунава отидоха.
Де дойде риба лакерда,
всред се колата удари,
колата на две раздели.
Дуван с биволите излезе,
Руска с дирница отиде.
Дуван накрая излезе,
с две си ръце биеше,
с двете ръце в главата:
- Който си майка не слуша,
той е проклет на света,
майка си на зло не мъчи!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012