* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян си калеска получи,
от Вардар града голяма,
че му се жени Калинка,
Калинка, бяла българка.
Че впрегна Стоян, че впрегна,
че впрегна руси биволи,
та си колата запрегна.
Майка Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
Вардар е мътен придошъл,
дърво и камък влачеше!
Стоян си мама не слуша,
запрегна руси биволи,
Марийка на кола си сложи,
та си за Вардар тръгнаха.
Като до Вардар стигнаха,
Вардар е мътен придошъл,
дърво и камък влачеше.
Стоян си във Вардар нагази,
дърво яворово колата,
колата на две пресече.
Стоян се на Караман бивол преметна
и на Карамана си думаше:
- Гледай, Карамане, накрая да ме изведеш!
Караман бивол накрая Стояна изведе.
Стоян на Марийка думаше:
- Гледай, Марийке, гледай,
накрая да си излезеш!
- Не мога, любе Стояне, накрая да си изляза,
тежък ми каиш на врата тежи.
Тогаз се ясно Стоян провикна:
- Клет да е, майко, триж клет,
който майка си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012