* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян си стяга колата,
на панаира да иде
и на Марийка думаше:
- Я стани, стани, Марийке,
че се хубаво премени,
на панаира ще идем.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Не ходи, синко Стоене,
не ходи на панаира.
Янтра я казват голяма,
тя е камен мост вдигнала.
Стоян майка си не слуша.
Стегна си Стоян колата,
тури Марийка в колата,
с мъжко дете на ръце.
Вървели, що са вървели,
че си до Янтра дойдоха,
Янтра е мътна и кална.
Биволи реват, връщат се,
те не щат в Янтра да влязат.
Стоян си вкара колата,
до среде Янтра дойдоха,
колата им се обърна.
Стоян накрая изплува
и на Марийка думаше:
- Плувай ми, плувай Марийке!
Марийка му се обади:
- Не мога, либе Стоене,
отегнаха ми върви алтъни.
- Късай, Марийке и хвърляй,
аз други ще ти нанижа.
Плувай ми плувай Марийке!
- Не мога, либе Стоене,
мъжко ми дете отегна.
- Хвърли, Марийке детето,
пък друго ще си добийме.
Пак се Марийка обади:
- Не мога веки да плувам,
косата ми се закачи,
от ракитови корени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012