* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

- Обещах, мамо, обещах,
да ида кум да кумувам,
през девет села в десето
и как ще, мамо, да ида,
като е малко детето?
- Ще идеш, синко, с буля си,
ще идеш кум да кумуваш.
- Няма да ида с буля си,
че тя е черна и грозна,
какво ще кажат хората:
"Какъв е Стоян търговец,
па каква му е булята -
черна е като циганка,
мънинка е като врабчето!"
Ще ида, мамо, с Гунка
и ще си вземем детето,
та да ме видят хората -
каква ми е хубава булката.
- Стояне, синко Стояне,
с Гунка не давам да идеш!
Ах, че е Гунка лехуса,
лехуса гори не гледа
и мътни води не гази.
- Не слушам, майко, никого,
че я съм вече обещал
с Гунка кум да ида.
Вървели, що са вървели,
всичките бяха на коне,
Гунка си коня караше
и си детето държеше.
Стигнале поле широко,
минали гори зелени,
настали в друго поле,
в полето река голема.
Започват всички да газят,
на Гунка се свят завива
и се от коня отпуска,
и се с детето удавя.
Стоян си жално плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Проклето да е, триклето,
който майка си не слуша,
че аз си мама не слушах,
та си семейство загубих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012