|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Булка-лехуса - жертва на придошла река
Димитру дойде калеска,
калеска - жълта бъклица
и една китка шарена,
ще му се жени балдъза
отсреще Арда, в селото.
Мама Димитру думаше:
- Седи си, синко, не ходи,
старите хора разправят
Арда е мътна придошла,
камък и дървета влечела.
Димитър мами думаше:
- Не бой се, мале, не бой се,
мойта е кола желязна,
мойте биволи хранени,
лесно щем Арда да минем.
Станали, та са тръгнали,
ега на Арда в средата,
вода кола завлече,
аръша на две счупила,
биволи напред тръгнали.
Димитър се хвана за аръш,
накрай Арда излезе,
той си по брега тичаше,
със жални гласи викаше:
- Мъчи се, либе, да пуваш!
- Не мога, либе, не мога,
мъжко ми дете на ръце!
Димитър жалко проплака:
- Проклет да бъде навеки,
който майка си не слуша,
майка се за зло не мисли!
Жълт бряг, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|