* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Гатю на Ганка думаше:
- Стягай се, Ганке, радвай се,
млада кумица ще идеш,
девет ще булки венчееш,
десето дете ще кръстиш!
Мама на Гатю думаше:
- Не води, Гатьо, булката,
че булката е лехуса.
Лехуса далеч не ходи,
лехуса далеч не гледа.
Иди, Гатьо, със буля си,
със буля си вдовицата.
- Мари, как ще, мамо, да ида,
нали ще рекат хората -
какъв ми е Гатю млад юнак,
пък каква му е булката,
мъничка като маймуна,
дрипава като циганка.
Стягай се, Ганке, да вървим!
Два дни се е Ганка стягала,
три дена е дете гласила,
че са тръгнали да отиват.
Като минали поле широко,
наели гора зелена.
- Я поспри, Гатьо, колата,
люта ме глава заболя,
по-люта треска отресе.
Че са се назад върнали.
Дорде си вкъщи отидат,
Ганка се от душа раздели.
Гатю се виком провикна:
- Клета му е душа, проклета,
който майка си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012